Историк: Броят на регистрираните престъпления в социалистическа България е много по-голям, отколкото сега
От обири до убийства - Криминалните закононарушения в България (1944-1989 г.) е новата книга на историка доктор Стефан Иванов. В нея за първи път се отварят архивите на Министерство на вътрешните работи от тези години.
Той описа в студиото на Евронюз България, че е разглеждал престъпните закононарушения през интервала на социализма, като ги е разделил в четири групи - обири на публично и персонално имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства.
Ако подходим чисто статистически, броят на записаните закононарушения в социалистическа България, са в действителност доста повече, в сравнение с в този момент, както като безспорен брой, по този начин и като коефициент по престъпна престъпност, т.е. броят закононарушения на 100 000 души. По думите на доктор Иванов, действителността през тези години е била много по-различна от това, в което всички са вярвали. Тази наклонност на брутални закононарушения се ускорява изключително доста в края на 70-те години и началото на 80-те години на предишния век, изясни още той.
Хората са се прибирали умерено през парка в нощните часове да вземем за пример, само че те не са знаели какво се случва на други хора в същия този парк. А те не са знаели, тъй като страната беше тоталитарна и имаше една всеобхватна цензура. От един тоталитарен режим се чака в случай че не друго, то най-малко от позиция на сигурност „ да пипа крепко “. Оказва се, че това не е напълно по този начин.
„ През 1953 година идва времето да освободят един от най-популярните крадци, който е с прякора Жан. Излежава си присъдата, всички документи се подписват, взима си нещата, излиза от входа на Централния софийски затвор и още същия ден обира сладкарницата против пандиза. Разбира се, историята мълчи дали се е разходил малко, или е влезнал в сладкарницата и я е обрал “, споделя доктор Иванов. „ Един чиновник на Министерство на вътрешните работи, който лъже, че е болен, щял да ослепее и по тази причина би трябвало да отиде до Чехословакия да се лекува. Пише едно писмо до шефа на своето отделение, моли го му изпраща заплатата на неговата приятелка на село. Докато те му изплащат тази заплата седем месеца и половина, той си стои на село и си строи къщата “, добавя той.
На 6 октомври 1979 година, когато столичният квартал „ Хаджи Димитър “ е посипан с къщи вместо кооперации, се прави закононарушение, което ще разкрие един от първите всеобщи убийци у нас.
„ Убитата тук жена е единствено на 19 години, те са се срещнали на Централна гара с този човек, дано го назовем Х. Б. Г. Никой не подозира, че това е началото на поредност от най-малко шест убийства на дами и че това е един от огромните серийни убийци в историята на България. Между другото той е бил много образован човек, в напълно разнообразни краища на София, в напълно разнообразни места, чак най-после се навързва какво е общото сред тях. Когато към този момент влиза в ареста и стартират същинските разпити се открива, че този човек е предизвикал още убийства, има побой и така нататък Друго забавно нещо, което не би трябвало да изпускаме е, че през тази своя незаконна кариера, този човек е чиновник на Министерство на вътрешните работи “, споделя историкът Стефан Иванов.
Историкът изясни, че за разлика от елементарните хора, елитът на страната доста добре е знаел за мащаба на престъпността в страната.
Той описа в студиото на Евронюз България, че е разглеждал престъпните закононарушения през интервала на социализма, като ги е разделил в четири групи - обири на публично и персонално имущество, грабежи, изнасилвания и умишлени убийства.
Ако подходим чисто статистически, броят на записаните закононарушения в социалистическа България, са в действителност доста повече, в сравнение с в този момент, както като безспорен брой, по този начин и като коефициент по престъпна престъпност, т.е. броят закононарушения на 100 000 души. По думите на доктор Иванов, действителността през тези години е била много по-различна от това, в което всички са вярвали. Тази наклонност на брутални закононарушения се ускорява изключително доста в края на 70-те години и началото на 80-те години на предишния век, изясни още той.
Хората са се прибирали умерено през парка в нощните часове да вземем за пример, само че те не са знаели какво се случва на други хора в същия този парк. А те не са знаели, тъй като страната беше тоталитарна и имаше една всеобхватна цензура. От един тоталитарен режим се чака в случай че не друго, то най-малко от позиция на сигурност „ да пипа крепко “. Оказва се, че това не е напълно по този начин.
„ През 1953 година идва времето да освободят един от най-популярните крадци, който е с прякора Жан. Излежава си присъдата, всички документи се подписват, взима си нещата, излиза от входа на Централния софийски затвор и още същия ден обира сладкарницата против пандиза. Разбира се, историята мълчи дали се е разходил малко, или е влезнал в сладкарницата и я е обрал “, споделя доктор Иванов. „ Един чиновник на Министерство на вътрешните работи, който лъже, че е болен, щял да ослепее и по тази причина би трябвало да отиде до Чехословакия да се лекува. Пише едно писмо до шефа на своето отделение, моли го му изпраща заплатата на неговата приятелка на село. Докато те му изплащат тази заплата седем месеца и половина, той си стои на село и си строи къщата “, добавя той.
На 6 октомври 1979 година, когато столичният квартал „ Хаджи Димитър “ е посипан с къщи вместо кооперации, се прави закононарушение, което ще разкрие един от първите всеобщи убийци у нас.
„ Убитата тук жена е единствено на 19 години, те са се срещнали на Централна гара с този човек, дано го назовем Х. Б. Г. Никой не подозира, че това е началото на поредност от най-малко шест убийства на дами и че това е един от огромните серийни убийци в историята на България. Между другото той е бил много образован човек, в напълно разнообразни краища на София, в напълно разнообразни места, чак най-после се навързва какво е общото сред тях. Когато към този момент влиза в ареста и стартират същинските разпити се открива, че този човек е предизвикал още убийства, има побой и така нататък Друго забавно нещо, което не би трябвало да изпускаме е, че през тази своя незаконна кариера, този човек е чиновник на Министерство на вътрешните работи “, споделя историкът Стефан Иванов.
Историкът изясни, че за разлика от елементарните хора, елитът на страната доста добре е знаел за мащаба на престъпността в страната.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ